She glows in the dark

Erin Walker

- Опиши ми я! Искам да опозная това момиче, да разбера какво се крие зад стъкленосините й очи. Моля те, опиши ми я!
- Не мисля, че мога.
- Опитай!
- Добре, но не ми се сърди, ако не успея. Тя е всичко друго но не и невинна. Не мога да отрека, че е изключително всеотдаен и лоялен човек, но само с тези, които отвръщат по същия начин. Забиеш ли нож в гърба й, сладките целувки ще се превърнат в ритници, а докосванията в рани. В характера й все още се забелязва детска наивност. Комбинирана с импулсивност, Ерин наподобява бомба със закъснител. Зад светлите й очи се крие океан от познание, но често девойката оставя чувствата да дърпат юздите. В много отношения методите й могат да бъдат наречени брутални, ала истината е, че под всичките тези насилствени слоеве се крие едно малко момиче, с голямо сърце и щедра душа.
- Лъжеш!
- Напротив. Съвсем скоро сам ще се увериш в думите ми.


History:
Светлокосото дете стоеше мирно на столчето, намиращо се в средата на празната стая. Страхът отново я обзе. Сълзи се стичаха по бледите й бузки. Момиченцето затвори очи, спомняйки си за отминалите слънчеви дни, в които безгрижно тичаше из двора без да мисли за утрешния ден.
Зад дървената врата се чуваха гласове - мъжки и женски. С всяка изминала дума тонът им се понижаваше. Очевидно обсъждаха малката или по-точно бъдещето й. След миг дръжката се задвижи. Вратата се отвори, а в стаята влезе един сравнително млад мъж. Приближи се към белокосата и приклекна. Усмихна се нежно и погали мокрото й личице. В ръката си държеше малко плюшено мече с мека и шоколадовокафява козина. Подаде го на детето, след което й подари целувка по челото. Изправи се и с бавни крачки се отправи към изхода, където чакаше жена. Не изглеждаше на повече от двадесет. Стройна, красива, обула черни високи токчета, тя всяваше респект. Мъжът я погледна, но не изрази никакво чувство. Въпреки външния й вид, той просто надделя само с поглед.
- Искам я готова до час. Ще дойда да я взема и се надявам всичко да е така както трябва.
Дамата кимна без да изразява каквато и да е емоция, но в очите й се четеше тъга. Приближи се до момиченцето, хвана ръката й и я поведе на някъде.
След око час, той се върна. Детето бе изкъпано, облечено в бяла рокля, със синя кадифена панделка. Косата и бе добре сресана, вързана с панделка в същият цвят като този на роклята. В ръката си стискаше онова малко мече. Младежът приклекна и отново я погали.
- Отиваме си у дома. - след тези думи, той пое малката и крехка ръка на девойчето в своята и тръгна напред. Преди да напусне обаче се обърна към жената, която с насълзени очи гледаше как отвеждат дъщеря й, за последен път.
- Знаеш, че е запазена за мен още преди да се появи на този свят. - думите наподобяваха нож забил се в крехкото сърце на дамата. Тя не посмя да му отвърне.
Мъжът гушна момиченцето и си отиде. Това бе краят на обикновения и началото на живота й като ловец.